Секрети виховання дітей/ Тайните на отглеждането на деца

 

Вчення через дії і життя( з власного досвіду і власним прикладом) є саме найкраще вчення. Розвратність дітей відбувається через прив’язаність батьків до життєйського. Юні люди більше навчаються від діл, ніж від слів і покарання. Багато батьків потерпають із-за дітей і це від того, що не хочуть врозумити чадо словами і засмутити своїх не непутьових синів, саме тому їм нерідко доводиться бачити, як ті потрапляють в крайні біди. Недостатньо тільки сказати але й треба нагородити страхом, щоб присікти безпечність юності. Неможливо отримати хорошого учня, не наказуючи його, так же і з дітьми. Наказуй-значить вчи, давай корисні поради і також карай за проступки. Але в міру карай: не дій з досадою і розчаруванням і не возбуждай досади і розчарування. Наставляй добродушно, облічай смиренно і мирно, карай смиренно і і з сожалением. Полагай межу прихотям дитини, обуздуй бажання його волі, привчай до лішеній і терпінню і ти розів’єш духовну силу яка полягає в самовладанні і з якою можна бути щасливим серед великих бід. Остерігайте дітей своїх з усілякою турботою від капризів перед вами, інакше діти просто забудуть ціну вашої любові, заразять своє серце злобою, рано втратять щиру святу гарячу любов серця, а по досягненню повноліття гірко будуть жалуватися на те що в юності занадто леліяли їх потворстуючи капризам. Якщо бачиш що порушує закон, накажи: коли суворим поглядом, коли язвим словом коли і докором, порою ж хвали і обіцяй нагороду. Ударами не злоупотребляй, бо коли він звикне до такого метода виховання, то користі від того не буде. Нехай постійно боїться побоїв, але не підвергається їм: погрожуй йому розгою але не пускай в хід. Тілесне покарання повинно слідувати коли вчинки дитини виходять із упорства та злої волі, коли вони від гріха і страсті втрачають розсудок. Але коли до нього дійшло діло, то всесторонньо подивіться на вчинок і що його викликало, бо тілесна кара засіб останній і навіть небезпечний. Неодмінні умови у вихованні: 1) зберігати безпристрасну любов і справедливість; 2) ніколи не карати не переконавшись в дійсності вчинка; 3)під час покарання не піддаватися гніву чи іншій страсті; 4)якщо не опасно відкласти покарання то так і вчини, давши дитині обдумати і осо знати свою вину. Нинішніх дітей треба приймати з добром, бо у них повно егоїзму і вони зовсім не реагують на ругань. І молитися за чадо день і ніч. Головною метою покарання повинно бути виправлення дитини, а головна основа його-любов. Виговори повинні бути короткі, бо довгі скучні наставляння роблять дітей глухими і мало чутливим. Погрози повинні обов’язково бути приведені в дію, а інакше батьки втрачають довіру дітей. Є м’які і не менш дієві методи покарання. Наприклад, тимчасове позбавлення їжі або ігор з товаришами. Перше помагає від упрямства і при лінощах. Друге-дітям схильним до сварок, мстивості і неуживчивості. Покаравши дитину неможна одразу виявляти милість і жалість про скоєне. Ласка можлива лиш тоді, коли дитина все зрозуміла і покаялася.. щоб діти слухалися, треба зробити так щоб вони нічого не робили без дозволу, настроїти так щоб вони навіть боялися своєї волі. Якщо дитина не слухається, то на це є причина. Можливо поза домом він бачить непристойні сцени або чує непристойні розмови. Якби там не було, у духовному відношенні ми допомагаємо дітям не примусом а власним прикладом. Буде добре показати дітям, як вони розстроюються від безчинств. Відучуючи від своєї волі, треба навчити дитину робити добро. Якщо з самого початку привчати іти кращим шляхом, вони привикнуть до добрих вчинків, а привички важко іскоренити чи забути. Навчи його бути привітним і человеколюбним. Якщо бачиш що він когось бранить, то змусь його замовкнути і перевести мову на його власні вчинки. Коли дитина щось загубила, то не вертай йому втрачене одразу лиш щоб погасити пристрасть, а коли побачиш що він вже не просить-тоді позбав його від забруднення. Виховуй дитину так щоб осознавая себе сильним і мужнім він вчився любити своїх батьків і проявляти до них турботу. Треба з дитинства духовно закаляти дітей і не ховати від них сурових реалій життя, щоб коли вони виростуть-були готові до того що їх чекає. Старайся навчити сина ненавидіти славу цього світу, від цього він буде славнішим і значнішим. Батьки, не внушайте своїм дітям гордині! Одне діло похвалити дитя і зовсім інше-роздувати його егоїзм. Дивися за тим, що дивиться і читає твоя дитина-аби невинний розум е був безвозвратно розвращонний. Давайте правильні установки дітям! Бути хорошим учнем через любов до науки а не щоб відмітитися в світі. Не грубити матерів силу морального почуття вдячності, а не тільки тому що батьки больно покарають. Вкушайте не бути задиристими і подавляти свої почуття ради любові до подібного собі, а не тому що нестриманістю можна нажити собі ворогів чи втратити покровителя.

Перевод-

Преподаването чрез действия и живот (от собствен опит и собствен пример) е най-доброто учение. Покварата на децата възниква поради привързаността на родителите към живота. Младежите учат повече от делата, отколкото от думите и наказанията. Много родители страдат заради децата си и това е така, защото не искат да разберат децата си с думи и огорчават своите съвсем необуздани синове, поради което често им се налага да ги виждат да изпадат в големи неприятности. Не е достатъчно само да се каже, но е необходимо и да се възнагради със страх, за да се отреже безопасността на младостта. Невъзможно е да вземеш добър ученик, без да го инструктираш, така е и с децата. Командването означава да учиш, да даваш полезни съвети и също така да наказваш за злодеяния. Но наказвайте умерено: не действайте с раздразнение и разочарование и не предизвиквайте раздразнение и разочарование. Ръководи добродушно, порицавай смирено и мирно, наказвай смирено и със съжаление. Поставете граница на капризите на детето, обуздайте желанието на волята му, научете го на търпение и ще развиете духовната сила, която се състои в самообладание и с която можете да бъдете щастливи сред големите проблеми. Предупреждавайте децата си с всички грижи срещу капризите пред вас, в противен случай децата просто ще забравят стойността на вашата любов, ще заразят сърцата си със злоба, рано ще загубят искрената свята топла любов на сърцето и след като достигнат зряла възраст, горчиво ще се оплакват че на младини са били прекалено глезени, като са угаждали на капризите им. Видиш ли някой да нарушава закона, заповядай: ту със строг поглед, ту с груба дума, ту с упрек, ту похвали и обещай награда. Не прекалявайте с ударите, защото когато свикне с този метод на възпитание, няма да има полза от него. Нека постоянно се страхува от побои, но не се подлагайте на тях: заплашвайте го с камшик, но не го пускайте. Телесно наказание трябва да последва, когато действията на детето са от упоритост и злонамереност, когато губят разума си от грях и страст. Но като се стигне до въпроса, разгледайте цялостно деянието и причините за него, защото физическото наказание е крайна мярка и дори опасно. Необходими условия при възпитанието: 1) да се пази безстрастна любов и справедливост; 2) никога не наказвайте, без да сте убедени в реалността на постъпката; 3) да не се поддава на гняв или друга страст по време на наказанието; 4) ако не е опасно да отложите наказанието, направете го, като дадете на детето да помисли и ясно да разбере вината си. Към днешните деца трябва да се отнасяме с добро, защото те са пълни с егоизъм и изобщо не отговарят на ругатните. И се молете за детето ден и нощ. Основната цел на наказанието трябва да бъде поправянето на детето, а основната основа е неговата любов. Укорите трябва да са кратки, защото дългите скучни инструкции правят децата глухи и не особено чувствителни. Заплахите трябва да се изпълняват, иначе родителите губят доверието на децата си. Има леки и не по-малко ефективни методи за наказание.  Например временно лишаване от храна или игри с приятели. Първият помага срещу ината и мързела. Втората е за деца, склонни към кавги, отмъстителност и леност. След като накажеш дете, човек не може веднага да прояви милост и съжаление към стореното. Благодатта е възможна само когато детето е разбрало всичко и се е покаяло... за да се подчиняват децата, трябва да се внимава да не правят нищо без разрешение, да се настройват така, че дори да се страхуват от волята си .  Ако детето не се подчинява, значи има причина за това. Може би извън къщата той вижда неприлични сцени или чува неприлични разговори. Ако го нямаше, ние помагаме на децата духовно не по принуда, а със собствен пример. Ще бъде добре да покажете на децата как са разстроени от зверствата. Отвиквайки детето от волята му, то трябва да бъде научено да прави добро. Ако от самото начало бъдат научени да следват по-добър път, ще свикнат с добрите дела, а навиците трудно се изкореняват или забравят. Научете го да бъде дружелюбно и филантропско. Ако видите, че той се кара на някого, накарайте го да млъкне и да превключи езика на собствените си действия. Когато детето е загубило нещо, не му връщайте веднага изгубеното, само за да утолите страстта му, а когато видите, че вече не пита, спасете го от замърсяване. Отглеждайте дете така, че осъзнавайки себе си като силно и смело, то се учи да обича родителите си и да проявява грижа към тях. Необходимо е децата да се каляват духовно от детството и да не се крият от тях суровите реалности на живота, така че когато пораснат, да са готови за това, което ги очаква. Опитайте се да научите сина си да мрази славата на този свят, поради това той ще бъде по-славен и значим. Родители, не насаждайте гордост у децата си! Едно е да хвалиш дете, а съвсем друго е да надуваш егоизма му. Внимавайте какво гледа и чете детето ви, за да се поквари безвъзвратно невинното му съзнание. Дайте на децата правилните настройки! Да бъдеш добър ученик заради любовта към науката, а не да оставиш следа в света. Да не бъдеш груб с майките е силата на моралното чувство на благодарност и не само защото родителите ще ги накажат болезнено. Опитайте се да не сте самонадеяни и да не потискате чувствата си в името на любовта към ближния, а не защото невъздържаността може да ви направи врагове или да загубите покровител.