Спостереження 3/ Наблюдение 3

 

1)    Тепер я знаю чому атеїсти так наполягають на своєму невір’і і намагаються віруючих переконати у своїй правоті. Причина банально проста: їм подобається жити в гріху і щоб совість до них не говорила і не мучала-вони воліють вірити, що Бога нема і їх ніхто не покарає. Тож християнам треба бути твердими у вірі, щоб атеїсти не змогли звернути їх зі шляху або ж краще взагалі не мати з ними справ, адже атеїсти-горді упрямці і все одно будуть залишатися при своїй думці щоб ти їм не сказав, тож навіщо тратити на них час і сили коли є купа людей які дійсно потребують Слова Божого і ждуть вашого одкровення-мої браття християни.

2)    Осудження-це форма агресії щодо іншої людини. В Біблії написано, що лиш Бог має право усе і всіх судити, адже Він Всюди сущий і знає геть усе.

Люди, які осуджують не знають нічого, тому осуджувати не мають права. А по друге: осудження завжди обернеться проти того, хто осуджує. Ті, що осуджують навіть не думають що можуть опинитися в такій же ситуації, коли осудять їх і думаю їм би це не було приємно. Тому осудження є гріхом і лиш ті , що не осуджують інших, не будуть судимі і на Божому Суді.

А щоб не осуджувати треба зрозуміти, що осудженням справедливості не доб’єшся, але  Бог Який бачить усе і кожному воздасть по його ділам. Навіть зараз уже вони можуть відчувати негативні наслідки грішного згубного життя. Тож замість осудження краще стежити за своїм життям, щоб самому не опинитися на дні.

3)    Уже з підліткового віку люди намагаються бути погостами, щоб уникнути болю розчарувань. Але насправді це погана тактика, бо так вони стають жорстокими та егоїстичними і це призводить до того, що вони стають такими як їхні обідчики, тому вже вони тепер несуть біль і розчарування. Тож, коли виникають думки стати пофігістом, їх потрібно отвергати одразу, щоб не стати тим хто тобі огидний, адже від початку ти мав іншу мету-тож не зраджуй себе і свої переконання ради такої меркантильної речі як помста обідчикам, адже ти програв якщо зрадив себе  і вже не можеш вважатися кращим від них. Потрібно робити все, щоб бути повною їх протилежністю і тоді вони не зможуть тебе задіти, адже ти будеш в мирі з собою(весь секрет в гармонії внутрішньої, яка впливає на зовнішнє).

Перевод-

1) Сега знам защо атеистите настояват толкова много в своето неверие и се опитват да убедят вярващите в своята правота. Причината е тривиално проста: обичат да живеят в грях и за да не им говори съвестта и да не ги измъчва, предпочитат да вярват, че няма Бог и никой няма да ги накаже. Така че християните трябва да бъдат твърди във вярата си, за да не могат атеистите да ги подведат, или е по-добре изобщо да не се занимавате с тях, защото атеистите са горди и упорити и пак ще отстояват мнението си, дори и да не им казвате тях, така че защо да хабите пари за тях, време и сила, когато има много хора, които наистина се нуждаят от Словото Божие и чакат вашето откровение - мои братя християни.

2) Осъждането е форма на агресия към друг човек. В Библията пише, че само Бог има право да съди всичко и всички, защото Той е навсякъде и знае всичко.
Хората, които осъждат, не знаят нищо, следователно нямат право да осъждат. И второ: осъждането винаги ще се обърне срещу този, който осъжда. Тези, които осъждат, дори не предполагат, че могат да се окажат в същата ситуация, когато бъдат осъдени и мисля, че няма да им хареса. Следователно осъждането е грях и само тези, които не осъждат другите, няма да бъдат съдени на Божия съд.

И за да не осъжда човек, трябва да разбере, че с осъждане не ще постигнеш справедливост, а Бог, който вижда всичко и ще въздаде всекиму според делата му. Дори сега те могат да почувстват отрицателните последици от грешен и вреден живот. Така че, вместо да съдите, по-добре следете живота си, за да не се окажете сами на дъното.

3) Още от юношеството хората се опитват да посещават църква, за да избегнат болката от разочарованието. Но това всъщност е лоша тактика, защото ги прави жестоки и егоистични и ги кара да станат като своите обеди, така че те вече носят болка и чувство на неудовлетвореност. Ето защо, когато възникнат мисли да станете пофигист, те трябва да бъдат отхвърлени незабавно, за да не се превърнете в някой, който ви е отвратителен, защото от самото начало сте имали друга цел - така че не предавайте себе си и убежденията си в името на такива нещо меркантилно като отмъщение на сътрапезниците, защото си загубил, ако си се издал и вече не можеш да се смяташ за по-добър от тях. Трябва да направите всичко, за да бъдете тяхната пълна противоположност и тогава те няма да могат да ви наранят, защото ще сте в мир със себе си (цялата тайна е в хармонията на вътрешното, което се отразява на външното).