Долина плачу/ Долината на плача

 

Більшість людей впродовж свого життя із різних причин плачуть. Слово боже говорить що вони проходять долиною сліз та страждань та мають потребу аби втішити їх та підбадьорити в тяжкі хвилини. Про цю потребу вони розповідають своїм рідним, друзям, знайомим а також приносять в молитві до Бога. Долиною Плачу проходять усі, незалежну від віку, їх розвитку, їх ставлення до Бога. Тих, хто страждає утішити важко. І після усіх наших якнайщиріших спроб потішити та применшити їх біль, ми часто чуємо у відповідь докір. Але Бог поторбувався аби долина Плачу не була без джерел втіхи і благословення, тому всі хто проходить цією долиною, можуть і повинні відкривати у ній такі джерела. На долину плачу можна дивитися через світлі або ж темні окуляри. А щоб глянути у світло треба раз і назавжди зрозуміти, що долина плачу, то насправді високі гори, по яких всі хто плаче, піднімаються до безхмарних небес. У долини плачу є сходинки, якими ми піднімаємося до серця нашого найкращого друга Ісуса Христа. Він з власного досвіду знає всі наші долини плачу, їх не може обійти жодна людина котра живе на землі. Головним змістом нашого життя, як говорить псалмоспівець Давид, є праця і хвороби; тобто праця і сльози коли ми маємо змогу трудитися-то йдемо долиною радості, а коли хворіємо-долиною плачу. Долина плачу може бути близько від кожного з нас.

Сьогодні людина може мати по вінця щастя і її життя може бути залите промінням яскравого сонця. А завтра ця сама людина опиниться у човні якого кидають круті хвилі життєвого моря або вона може опинитися біля руїн всього того що було їй близьке і дороге. Так близько може бути від кожного з нас долина плачу. В будь який час ми можемо прийти до Бога, нехай це пізнє прозріння але воно буде.

У долинах плачу по волі Всевишнього рівномірно розміщені джерела втіхи, тому ми не повинні боятися долини плачу. Хіба не джерело радості знайти в долині плачу серце Господа, Який любить нас або побачити осяйну славу Ісуса Христа? Саме ці два джерела найчастіше відкриваємо для себе, а ще одне благословенне джерело втіхи в долині плачу-це наше духовне вдосконалення, наше велике зближення з Богом. І потрібно не сумніватися в цих джерелах ;втіху і благословення які обіцяв Господь потрібно знаходити в усіх наших переживаннях і випробуваннях. Нині чимало моїх знайомих щиро зізнаються в тім, що в минулому на жаль, вони ніколи не тримали в руках Біблію, а тому нічого не знали про Бога і щоденно несли тягар своїх гріхів.

Перевод-

Повечето хора плачат по различни причини през целия си живот. Божието слово казва, че те преминават през долината на сълзите и страданието и имат нужда да бъдат утешавани и насърчавани в трудни моменти. Те разказват на своите роднини, приятели, познати за тази нужда и също я носят на Бога в молитва. Всеки, независимо от възрастта си, развитието си, отношението си към Бога, минава през Долината на плача. Трудно е да утешиш тези, които страдат. И след всички наши най-искрени опити да утешим и намалим болката им, често чуваме укор в отговор. Но Бог се погрижи Долината на оплакването да не е лишена от източници на утеха и благословение, така че всеки, който минава през тази долина, може и трябва да открие такива източници в нея. Можете да гледате плачещата долина през светли или тъмни очила. И за да погледнете към светлината, трябва веднъж завинаги да разберете, че долината на сълзите всъщност е високи планини, на които всички, които плачат, се издигат до безоблачното небе. Долината на плача има стъпала, по които се изкачваме до сърцето на нашия най-добър приятел Исус Христос. Той знае от собствения си опит всичките ни долини на сълзите, никой човек на земята не може да ги заобиколи. Основното съдържание на нашия живот, както казва псалмистът Давид, е работата и болестта; тоест работа и сълзи Когато имаме възможност да работим, вървим през долината на радостта, а когато сме болни, вървим през долината на плача. Долината на плача може да бъде близо до всеки от нас.

Днес човек може да има корона от щастие и животът му да бъде облян от лъчите на яркото слънце. И утре същият този човек ще се озове в лодка, блъскана от стръмните вълни на житейското море, или може да се окаже близо до руините на всичко, което му е било близко и скъпо. Долината на сълзите може да бъде толкова близо до всеки от нас. По всяко време можем да дойдем при Бога, нека да е късно прозрение, но ще дойде.

В долините на плача, според волята на Всевишния, източниците на утеха са равномерно разпределени, така че не трябва да се страхуваме от долината на плача. Не е ли източник на радост да намерим в долината на сълзите сърцето на Господ, който ни обича, или да видим блестящата слава на Исус Христос? Именно тези два източника ние най-често откриваме за себе си, а друг благословен източник на утеха в долината на сълзите е нашето духовно усъвършенстване, нашето голямо сближаване с Бога. . И човек не трябва да се съмнява в тези източници; утехата и благословиите, обещани от Господ, трябва да се намират във всички наши преживявания и изпитания. Днес много от моите познати искрено признават, че в миналото, за съжаление, никога не са държали Библията в ръцете си и затова не са знаели нищо за Бог и ежедневно са носили товара на греховете си.