Гагаузуте (етнология ала-гумильов)

 

следва от "За кмета Благо и татко му Рубин"

Гагаузите са прости, завистливи, интригантстващи и отмъстителни като хора. Лицата им са дребни, неприятни, с жестоко и хищническо изражение. Те, както и черкезите, са част от тюркската пасмина, заляла главно Североизточна България, заедно с османското нашествие. Алчни, пресметливи, лакоми. Това са всъщност "турците". За времето на османското владичество управляващият етнос не е наричал себе си "турци", защото името "турчин" е било обидно, означавало е именно смес от хора с нечист произход и престъпни навици и привички, управляващите са се наричали "османлии".

След Освобождаването на Варненско от османлиите, голяма част от гагаузите се опитват да се преселят в Османската Империя заедно с бягащите и отстъпващи османлии. Последните обаче изгонват гагаузите обратно.

Гагаузите се опитват да се представят за българи, подобни на помаците в Родопите. В легендите си разказват, че както помаците, предали вярата си, но не и езика, те били предали езика, но не и вярата, за да се предпазят от мюсюлмансите репресии. Затова били всъщност туркоезични православни българи. Че били част от аспаруховите българи, дошли от някакви реки Гага и Уз в Украйна (Стара Велика България), затова и се наричали "гага-уз". Но цялото им име  по турски не е "гагауз/и", ами е гагаузлари, както и на черкезите е черкезлари.

Според молдовските предания обаче, гагаузите са всъщност тюрки, които с цел да живеят по-добре в местата, в които са се населили, приели православната вяра, за да се харесат на местното население, понеже османлиите не им отреждали никакъв по-особен статут сред раята, подобно и на циганите, които довели по нашите земи заедно със себе си. Тоест гагаузите не са българи, отказали се от езика си, за да си запазят вярата, а са тюрки, които са си продали (буквално) вярата, ако изобщо някога са вярвали в нещо, освен в бога "Филия хляб". Разликата им с циганите обаче е огромна, защото циганите са добродушни, сърцати, щедри и благородни, докато гагаузката семка е най-долното нещо, което душата ми е "виждала".