Котаракът Снежок (Снежко)

Прибрахме го от "Галата"... Тоест аз го прибрах.

Отивам днеска към 14:35 часа в храм "Свето Успение Богородично" и си викам: "Панахида! Ще прибера туй-онуй за ядене да са им живи и здрави на всичките умрелите", обаче "панихидата" била в 12:00 ч. отминала сиреч.

И като запука в 15:05 един дъжд!

Къде да се скрия, докато чакам Черквата да я отворят в 16:00 с надежда да е останало нещичко? Пред "Пенсионерския клуб" насреща й. Седя си аз там мокър-мокър на една таборетка и си викам, питайки се: "Пневмония ли ще хвана или СПИН?" И докато си викам туй-онуй, изпод масата:

- Мяу! Мяу! Мяу!!!

Взех го на ръце, попримърка, уж се поуспокои. ама после пак, галейки ме с лапички по лицето:

- Мяу-у-у!

И аз:

- Гладен ли си?

- Мяу!

- Нямам! 

От къде да ти намеря храна бе?

А! Една парохийска блудница минава пътьом да се черкува:

- Грешнице, ела нахрани котето!

Дойде, нахрани го с "подавки"...  Мене блудниците много ме слушат.

Като се наяде и поуспокои, му рекох:

- Коте, аз непременно ще те взема вкъщи.

А то нищо не каза.

Като го прибрах вкъщи, жена ми го изкъпа със студена вода за "добър вечер" и то толкова се изплаши, че й опика завивките, а тя възмутена го ритна по гъза, та "летя" милото близо два метра и петдесет сантиметра безпилотно... И дълго ги успокоявахме и тримата - Жена ми, дълбоко възмутената ни котката Самуила и Снежко. Беше много страшно, ама мина - сега се прегръщаме всичките, единият наквасен. 

Двама сме "наквасени" всъщност, Господ здраве да му дава на отец Георги Фотакиев, ама това е друга тема!